Началото на висшето химикотехнологично
образование в България е поставено през 1945 г. със създаването
на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната
политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10.06.1953
г. Държавната политехника се разделя на четири самостоятелни
висши технически института, един от които е Химикотехнологичният
институт с два факултета – Инженерно химичен и Металургичен
с общо 11 специалности.
Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално
интензивното развитие на химичната и металургична промишленост
в края на 50-те години на миналия век дава и нов тласък в развитието
на химикотехнологичното и металургично образование.
През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение.
През 1959 - 1960 г. рязко се увеличава приемът на студенти.
През 1960 г. се създава Научно-изследователски
сектор, чието предназначение е да решава технологични
проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният
институт се оформя като учебен и научно-изследователски център
в областта на химията и металургията.
С решение на Министерски съвет през 1963 г. ХТИ става Висш
Химикотехнологичен Институт (ВХТИ), а през 1995 г. с
решение на Народното Събрание е преименуван в ХимикоТехнологичен
и Металургичен Университет (ХТМУ). Основните му структурни
звена са 3 факултета, 3 департамента и 1 Технологичен Колеж.
Принос за организирането на химикотехнологичното образование
в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф.
д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис
Загорчев, чл. кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър
Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.
За пръв Ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт
през 1953 г. е избран проф. д-р
Борис Загорчев.
От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят
голям брой асистенти, научни сътрудници и преподаватели, които
са дали своя по-голям или по-малък принос за развитието на химикотехнологичното
и металургично образование и наука, и за подпомагане на българската
промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад.
Стефан Христов, чл. кор. проф. Любомир Желязков, чл. кор. Чавдар
Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов
и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета
на Университета и международното признание на българската химична
наука.
От създаването през 1953 г. до сега ректори са били:
Проф. д-р Борис Загорчев
1953 - 1958 г.
Чл.кор. проф. Чавдар Иванов
1958 - 1962 г.
Проф. д-р Кирил Димов
1962 - 1963 г.
Проф. Крум Каишев
1963 - 1964 г.
Акад. Стефан Христов
1964 - 1966 г.
Проф. д-р Кирил Димов
1966 - 1968 г.
Проф. д-р Михаил Герасимов
1968 - 1970 г.
Проф. дтн Димчо Димитров
1970 - 1976 г.
Проф. дтн Милчо Натов
1976 - 1981 г.
Проф. дтн Александър Асенов
1981 - 1986 г.
Проф. дхн Светла Райчева
1986 - 1989 г.
Проф. дтн Иван Божов
1989 - 1993 г.
Проф. дтн Камен Велев
1993 - 2003 г.
Доц. д-р Кирил Станулов
2003 - 2007 г.
Доц. д-р Борис Стефанов
2007 до днес
Днес ХимикоТехнологичният и Металургичен
Университет е един утвърден образователен
и научен център с високо международно признание.
