ИСТОРИЯ НА КАТЕДРАТА

 

Катедра „Металургия на желязото и металолеене” е създадена под името „Металургия и механична технология” през 1953 г., с ръководител проф. д-р инж. Асен Азманов, за да отговори на появилата се необходимост от инженерни кадри за развиващата се металургична промишленост. През 1960 г. катедрата се разделя на три нови катедри – „Металургия на черните метали”, „Металургия на цветните и редки метали” и „Леярство и обща металургия”. Ръководител на катедра „Металургия на черните метали” от основаването й до 1962 г. е проф. д-р. инж. Асен Азманов, а след това – до 1980 г. проф. д-р. инж. Христо Еринин. По това време в катедрата се четат лекции по основните дисциплини- „Металургия на чугуна”, „Металургия на стоманата”, „Металургия на феросплавите, Металография и термична обработка” и „Агрегати и съоръжения в стоманодобивното производство”. От 1980 до 1984 г. ръководител на катедрата е проф. д.т.н. инж. Никола Рашков. Ръководител на катедра „Леярство и обща металургия” от нейното създаване до 1981 г. е проф. д-р инж. Тодор Николов, а след това до 1985 г. - проф. д.т.н. инж. Йосиф Кючуков.

През 1985 г. се извършва преструктуриране на катедрите в института, като направленията „Теория на металургичните процеси” и „Леярство” преминават към катедра „Металургия на черните метали”. Формира се нова катедра „Металургия на желязото и металолеене” с ръководител проф. д-р инж. Аврам Аврамов. Направленията „Пластична деформация” и „Металография и термично обработване” се обединяват в катедра „Пластична деформация и пластично обработване на металите”, с ръководител проф. д.т.н. инж. Йосиф Кючуков. Направлението „Агрегати и съоръжения в металургията” преминава към катедра „Енергетика”, като специализация „Металургично оборудване” под ръководството на проф. д.т.н. инж. Кольо Дойчев.

По време на ръководството на катедрата на проф. д-р инж. А. Аврамов е създадена специализацията „Нови материали и технологии” и са въведени новите дисциплини „Прахова металургия” и „Нови материали и технологии в черната металургия”. След основаването на специалността „Технологии на материалите и материалознание” в ХТМУ, съществуващата специализация е преименувана на „Материали на метална основа”.

През 1988 г. в катедрата е създадена „Проблемна лаборатория по плазмена металургия – ПЛАЗМАЛАБ” с ръководител проф. д-р инж. А. Аврамов. По-късно под ръководството на доц.д-р инж. М.Миховски тази лаборатория се превръща в основно изследователско и внедрителско звено, което разработва плазмени технологии и оборудване за металургията в нашата страна.

От 1992 г. до 1999 г. ръководител на катедра „Металургия на желязото и металолеене” е доц.д-р инж. С.Атанасов. След пенсионирането му до края на мандата, временно изпълняващ длъжността е доц. д-р инж. Г. Тотев.

От 2000 г. до момента ръководител на катедрата е доц.д-р инж. Михаил Миховски.

През 1985 г. в катедрата е създадена специализация „Металолеене” под ръководството на доц.д-р инж. С.Атанасов. Катедра „Металургия на желязото и металолеене” е единственото звено в българските висши технически училища, подготвящи инженерни кадри за добивната ни черна металургия. Основната част от технологичните и ръководни кадри в отраслите „Металургия” и „Металолеене” са възпитаници на катедрата. От създаването й до днес научно - изследователската работа на колектива е насочена главно към решаване на техническите, технологичните и екологични проблеми на металургичните ни заводи, а от 1985 г. – и на леярските цехове и заводи.

В научно – изследователската и учебната си работа колективът на катедрата е сътрудничел с редица наши и чуждестранни научни институти и университети. Днес колективът на катедра „Металургия на желязото и металолеене” обучава студенти „бакалаври” и „магистри”, както и докторанти в две основни специализации – „Металургия на черните метали” и „Металолеене”. Обучава също и студентите от специализация „Материали на метална основа” на специалността „Технология на материалите и материалознание”. Колективът на катедрата се състои от 4 доценти, 2 гл. асистенти, 1 ст. асистент и 1 асистент.

 

към основната страница