Преподавани дисциплини в катедра “Органичен синтез и
горива”
І. Модул “Органичен
синтез” за редовно и задочно обучение в образователните степени
“Бакалавър” и “Магистър”
|
|
Дисциплина |
Специалност |
Образователна степен |
Анотация |
|
БАКАЛАВЪР |
||||
|
1. |
Технология
на органичния синтез – І част |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
предоставя теоретични и технологични познания за процесите в органичния
синтез, екологичните изисквания към производствата съобразно
законодателството в ЕС и възможностите за създаване на безотпадни технологии. Литература: 1. Т. Н. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ
част, ХТМУ, София, 2005; 2. P. Sykes. Mechanism
in Organic Chemistry, ed. L. S. Techn., N.Y.,1986; 3. The Handbook of Environmental Chemistry,
vol. 1-5, ed. Hutzinger, VCH, 1992; 4. F. Korte. Lehrbook der Okologischen Chemie, Thieme, N.Y, 1992; 5. R.
Norman. Principles in Organic Synthesis,
Acad, Professional, London, 1993; 6. Промишленная
органическая химия, ред. Дж. Тедер, Мир, Москва, 1977; 7. Л. Ефрос, М.
Горелик. Химия и технология
промежуточных продуктов, Химия, Ленинград, 1980. |
|
2. |
Технология
на органичния синтез – ІІ част |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
предоставя теоретични и технологични познания за процесите в органичния
синтез, екологичните изисквания към производствата съобразно
законодателството в ЕС и възможностите за създаване на безотпадни технологии. Литература: 1. Т. Н. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ
част, ХТМУ, София, 2005; 2. P. Sykes. Mechanism
in Organic Chemistry, ed. L. S. Techn., N.Y.,1986; 3. The Handbook of Environmental Chemistry,
vol. 1-5, ed. Hutzinger, VCH, 1992; 4. F. Korte. Lehrbook der Okologischen Chemie, Thieme, N.Y, 1992; 5. R.
Norman. Principles in Organic Synthesis,
Acad, Professional, London, 1993; 6. Промишленная
органическая химия, ред. Дж. Тедер, Мир, Москва, 1977; 7. Л. Ефрос, М.
Горелик. Химия и технология
промежуточных продуктов, Химия, Ленинград, 1980. |
|
3. |
Биологичноактивни
вещества |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
въвежда в химическата природа на основните класове биологично активни
вещества, техни характерни представители и принципните методи за получаването
им. Литература: 1. М. Христов. Лекарствени продукти, ЕКОПРОГРЕС, 2006; 2. Николов, С.
Гайтанджиев, Л. Донев, Н. Хлебаров. Съвременни
химически средства за защита на растенията, Техника, 1976; 3. Reiner. Antibiotics, ROCHE, Thieme, 1982. |
|
4. |
Приложни
реакции в органичния синтез |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
има за цел да задълбочи знанията, получени в предхождащите курсове, в
областта на специфичните за органичния синтез реакции, техния механизъм и
приложението им в сферата на синтетичните лекарствени средства,
модифицирането на сложни природни структури по синтетичен път и др. Литература: 1. А. Ц. Маврова. Лекции по Приложни реакции в
органичния синтез (2005); 2.
Henz G. O. Becker, G. Domschke, E. Fanghaenel et al. Organicum, 19 verarb. Aufl., Berlin, Springer Verlag, 1993; 3.
Shubin, V.G. Toppics in Current
chemistry, Springer Verlag, 1984; 4. Кори Е. Дж., Бартман, У., Бек Г., Современны
направления в органическом синтезе; изд. Мир, Москва, 1986; 5. Мишченко
Г. Л., Вацуро Н. Л., Синтетические
методы в органической химии, изд. Химия, Москва, 1982. |
|
5. |
Повърхностноактивни
и ароматични продукти |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
има за цел да даде познания за основните групи повърхностноактивни и
ароматични вещества, за суровините, методите за получаване и връзката между
химичен строеж и приложни свойства. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични
ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив,
2003; 3. Справочник по ароматични и
козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006. |
|
6. |
Цветни и
флуоресцентни органични продукти |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
предоставя теоретични и технологични знания върху синтеза, свойствата и
приложението на цветни и флуоресцентни продукти за бита, промишлеността и
висшите технологии. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти,
ХТМУ, София, 2003; 2. А. Драганов. Химия
и технология на багрилата, Техника, София, 1974; 3. H. Zollinger. Color Chemistry, VCH, N.Y, 1987; 4. Chemisty and Application of Dyes, eds.
J. Hallas, D.Waring, Plenum Pess, London, 1990; 5. Б. Степанов. Введение в химию и технологию красителей,
Химия, Москва, 1977; 6. P. Gordon, P. Gregory. Organic Chemistry in Color, Spinger, London, 1983; 7. Fluorescent Whitening Agents, ed. R.
Anliker, Thieme, N.Y, 1971; 8. А. Драганов, Т. Константинова. Ръководство за лабораторни упражнения по
багрила, Техника, София, 1980. |
|
7. |
Синтетични
органични продукти и добавки |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсът
разглежда химията и технологията на различни видове синтетични органични
продукти и добавки (стабилизатори за естествени и синтетични материали, порообразуватели,
ускорители на вулканизационни процеси, пластификатори, антипирени,
фотографски и фотохромни материали), които обикновено се използуват като
спомагателни в органичните технологии, но често имат и своето самостоятелно
приложение. Литература: 1.
В. Божинов. Синтетични органични
продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005; 2.
J. F. Rabek. Photodegradation of polymers, Springer, Berlin, 1996; 3. F.
Gugumus. Light stabilizers. In: Plastics Additives Handbook, 4th
ed., R. Gachter, H. Muller (Editors), Hanser, Munich, 1996. pp 175-194; 4. J.
E. Pickett, J. E. Moore. Photostability
of UV screeners in polymers and coatings. In: Polymer Durability: Degradation, Stabilization, and Lifetime
Prediction, R. L. Clough, N. C. Billingham, K. T. Gillen (Editors), ACS Advances
in Chemistry Series 249, American Chemical Society, Washington DC, 1995. pp
287-301; 5. G. Todd. Elements of Color Photography,
Watson-Guptill Publications, 2003. |
|
8. |
Синтетични и
полусинтетични лекарствени средства |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
дава основни познания относно различните групи лекарствени средства,
получавани с използуването на синтетични или полу-синтетични методи.
Представени са принципите на биологично действие и значението на средствата
за медицинската практика. Литература: 1. Ат. Бижев. Синтетични и полусинтетични лекарствени средства, учебник, ХТМУ,
2003; 2. М. Христов. Лекарствени
продукти, ЕКОПРОГРЕС, 2006; 3. Reiner, Antibiotics, ROCHE, Thieme, 1982; 4. А. Белчева, П. Узунов,
редактори, Фармакология, “Знание”
ЕООД, 1998. |
|
9. |
Анализ и
контрол на органични продукти |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсът
разглежда основните методи за анализ, контрол и идентификация на органичните
съединения. Основно място наред с хроматографските методи е отделено на
спектралните методи за структурен анализ – ултравиолетова и инфрачервена
спектроскопия, ядреномагнитен резонанс и масспектрометрия. Литература: 1. R. L. Schriner, R. C. Fuson, D.
Y. Curtin, T. C. Morrill. The
Systematic Identification of Organic Compounds, 6th ed., J.Wiley &
Sons, New York, 1980; 2. R. M. Silverstein, G. C. Bassler, T. C. Morrill. Spectrometric Identification of Organic
Compounds, Fifth Edition, J.Wiley & Sons, New York, 1991; 3. Л. А.
Казицына, Н. Б. Куплетская. Применение
УФ, ИК, ЯМР и МАСС спектроскопии в органической химии, 2-е издание,
Издательство Московского Университета, Москва, 1979. |
|
10. |
Микросинтез |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсът
запознава с възможности за пълноценното реализиране на разнообразни органични
реакции с минимални количества от реагентите (няколко десетки мг) с
използуването на специфични принципи, техника и оборудване. Литература: D. W. Mayo, R. M. Pike, S. S.
Butcher. Microscale Organic Laboratory,
II Ed., John Wiley & Sons, New York et. Al, 1989. |
|
Изборен блок: Избира се ЕДНА от следните ДВЕ дисциплини |
||||
|
11.1. |
Взривни
вещества |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсът
разглежда химията, технологията и производството на различните видове
промишлени взривни вещества. Създаването на нови и усъвършенствуването на
познатите взривни вещества открива възможност рязко да се повиши
ефективността на тяхното приложение. Съществено място е отделено и на
оползотворяване на отпадните продукти при производството на взривни вещества
чрез преработването им в нови взривни вещества или продукти с други полезни
свойства. Литература: 1.
В. Божинов. Синтетични органични
продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005; 2.
Т. Иванов. Химия и технология на
взривните вещества, Техника, София, 1983; 3. Л. В. Дубнов, Н. С. Бахаревич, А. И. Романов, Промышленные взрывчатые вещества, Недра, Москва, 1988. |
|
11.2. |
Технология
на парфюмерийно-козметичните средства |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсът
разглежда класификацията, химичния състав и принципите за формулиране на
съвременни парфюмерийни и козметични изделия. Запознава с основните апарати и
технологични схеми за производството им. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични
ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив,
2003; 3. Справочник по ароматични и
козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006. |
|
МАГИСТЪР ПО ФИН ОРГАНИЧЕН СИНТЕЗ |
||||
|
Завършилите образователна степен “Бакалавър”
в други катедри, факултети или университети трябва да вземат през първия семестър
ДВЕ изборни дисциплини от
фундаменталния блок (списъкът с дисциплините е на разположение в Деканата на
Факултета по Химични технологии) и следните ДВЕ сборни дисциплини, формирани от дисциплините в бакалавърската
степен на Модула по Органичен синтез. |
||||
|
1. |
Фин
органичен синтез |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дава
най-общи познания на бакалаврите, които не са завършили модул по Органичен
синтез в катедрата, за основните процеси и продукти в направлението. Литература: 1. Т. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ
част, ХТМУ, София, 2005; 2. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 3.
В. Божинов. Синтетични органични
продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005. |
|
2. |
Фармацевтични
и парфюмерийно-козметични препарати |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Задачата на
курса е да доближи фундамента на студенти, завършили бакалавърска степен до
този на специалност Органичен синтез в областта на характерните реакции за
синтеза на биологичноактивни вещества както
и да запознае студентите с основните представители на съответните
фармакологични групи. Дисциплината обхваща и основните групи натурални и
синтетични ароматични продукти и ПАВ. Литература: 1. А. Маврова. Лекции по Приложни реакции в органичния синтез (2003); 2. А.
Бижев. Синтетични и полусинтетични
лекарствени средства, София 2002; 3. А. Т. Димитров и др. Повърхностноактивни вещества, Техника,
София, 1981; 4. Е. В. Георгиев. Технология
на естествените и синтетични ароматични вещества, Земиздат, София, 1995. |
|
Следващите дисциплини се изучават от всички студенти в
образователната степен “Магистър” по Фин органичен синтез |
||||
|
1. |
Нови насоки
в органичния синтез |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Курсът разглежда
някои нови насоки в органичния синтез какъвто е методът на междуфазовия катализ,
като изключително ценен и перспективен метод в органичния синтез както в
лабораторни условия, така и в промишлеността, както и с основните принципи на
технологичната фотохимия. Литература: 1. Э. Демлов, З. Демлов. Межфазны катализ, Мир, Москва, 1987;
2. С. С. Юффит. Механизм межфазного
катализа, Мир, Москва, 1984; 3. Л. А. Яновская, С. С. Юфит. Органический синтез в двухфазных системах,
Химия, Москва, 1982; 4. В. Вебер, Г. Гокель. Межфазны катализ в органическом синтезе, Мир, Москва, 1980; 5. E.
V. Dehmlow, E. Veber. Phase Transfer
Catalysis. Properties and Applications, MERCK-Schuchardt, Darmstadt,
1992; 6. A. M. Braun, M. Maurette, E. Oliveros. Technologie Photochimique, Presses polytechniques romandes,
Lausanne, 1986. |
|
2. |
Луминофори |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината
предоставя задълбочени теоретични и практически познания върху явлението
луминесценция, основните групи луминофори, техният синтез и спектрални
качества, приложението им в традиционните области и във висшите технологии,
медицината, биологията и други. Литература: 1. Б. М. Красовицкий, Б. М.
Болотин. Органические люминофоры,
Химия, 1985; 2. A. Braun, M. Maurette, E. Oliveros. Technologie Photochimique, Press Polytech, Romande, Lausanne,
1993; 3. H. Zollinger. Color Chemistry,
VCH, N.Y, 1987; 4. Chemistry and
Application of Dyes, еd. J. Hallas, Plenum, N.Y, 1990; 5. Development in the Chemistry and
Technology of Organic Dyes, ed. J. Griffiths, Soc. Chem. Industry,
Oxford, 1986. |
|
3. |
Количествена
връзка между структура и биологична активност (QSAR) |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Възможностите
за целенасочено търсене и прогнозиране на нови биологична активност на база
корелации между химическата структура и физикохимичните дескриптори на
молекулата. Литература: 1. C. Hansch, A. Leo. Exploring QSAR: Fundamentals and
Applications in Chemistry and Biology, ACS, Washington, DC 1995; 2. Э.
Стьюпер, У. Брюггер, П. Джурс. Машинный
анализ связ химической структуры и биологической активности, “МИР”,
Москва, 1982; 3. E. Sun, F. E. Cohen. Computer-assisted
drug discovery - a review. Gene
137, 127 (1993). |
|
4. |
Актуални
физиологично активни средства |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Курсът e
предназначен да запознае студентите с т. нар. “лекарства на бъдещето”,
въведени в медицинската през последните години, като антивирусни,
противоракови, противовъзпалителни от нестероиден тип; сърдечносъдови,
антихолестеролни средства както и препарати, отнасящи се до лечението на МС и
болестта на Алцхаймер. Литература: 1. Маврова А. Лекции по актуални физиологично активни средства, 2005; 2. Handbook of Experimental Pharmacology,
Cooper, G. S. Chemical carcinogenesis
and mutagenesis, Vol 94, 1990. 3. Drugs
of the Future; 2002-2006, Vol 26-30 (No 1–12); 4. Drug Data Report, Vol 24-27 (No 1-12), 2002-2005; 5. Гудман и
Гилманс, Фармакологични основи на
терапевтиката, изд. Медицина, София,.
1996. |
|
5. |
Органични
продукти във висшите технологии |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината
предоставя познания за основните направления във висшите технологии и
прилаганите в тях органични продукти – лазерни устройства, течно-кристални
дисплеи, колектори и трансформатори на слънчева енергия, електрофотографски
процеси, оптичен и термозапис на информация, фото- и електрохромни процеси и
системи и др. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти,
ХТМУ, София, 2003; 2. P. Gregory. High
Technology Application of Organic Colorants, Plenum Press, London, 1992;
3. Infrared Absorbing Dyes, ed. M.
Matsuoka, Plenum Press, 1994; 4. Development
in the Chemistry and Technology of Organic Dyes, ed. J. Griffiths, Soc.
Chem. Industry, Oxford, 1984; 5. H. Zolinger, Color Chemistry, VCH, Weinheim, 1987; 6. The Chemistry and Application of Dyes, eds. D. Waring, G. Hallas,
Plenum press, London, 1992. |
|
6. |
Дизайн на
биологично активни вещества |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Разгледани
са четирите варианта на рационалния лекарствен дизайн, базирани върху
различна информация за биологичната мишена и известните био-агенти за нея,
подпомагана от методологията на QSAR, молекулното моделиране и геномиката. Литература: 1. R. B. Silverman. The Organic Chemistry of Drug Design and
Drug Action, Academic Press, New York, 1992; 2. D. Lednicer. Strategies for Organic Drug Synthesis and
Design, Academic Press, 1999; 3. E. J. Ariens, A. M. Simonis. Design of Bioactive Compounds, 1991. |
|
Изборен блок: Избират се ДВЕ от следните ОСЕМ
дисциплини |
||||
|
7. |
Цветни
съединения за храни и козметика |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината
предоставя познания за цветните съединения, използвани за оцветяване на хранителни
и козметични продукти, изискванията към тях според нормативите на България и
ЕО, както и съвременните направления в приложението на екологично
по-приемливи форми. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти,
ХТМУ, София, 2003; 2. Developments in
Food Colours, ed. J. Walford, Appl. Sci. Publ. Ltd., London, 1990; 3. H.
Zollinger. Color Chemistry, VCH,
N.Y, 1987; 4. Chemistry and Application
of Dyes, ed. D. Waring, J. Hallas, Plenum, N. Y, 1990; 5. Fluorescence and Its Analytical
Application in Pharmacy, ed. G. Sorbie, Labofarma, Marseille, 1989. |
|
8. |
Антиоксиданти
и UV абсорбери |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Курсът
разглежда проблемите свързани с деструкцията и стабилизацията на материалите
както и с новите тенденции при търсене на нови съединения и методи за
решаване проблема. Основно внимание се обръща на видовете антиоксиданти и
UV-абсорбери, механизма на тяхното действие и връзката между структура и
стабилизиращо действие. Литература: 1. Б. Н. Горбунов, Я. А. Гурвич, И.
П. Маслова. Химия и технология
стабилизаторов полимерных материалов, Химия, Москва, 1981; 2. Aspects of Degradation and Stabilization
of Polymers, H. H. G. Jellinek (Editor), Elsevier, New York, 1978; 3. Polymer Additives, J. E. Kresta
(Edditor), Plenum Press, New York, 1984; 4. В. А. Рогинский. Фенольные антиоксиданты. Реакционная способность
и эффективность, Наука, Москва, 1988; 5. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005. |
|
9. |
Цветна
фотография |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Курсът
разглежда принципите на цветната фотография и видовете фотографски системи,
както и за материалите използвани във фотографията, регистриращата и копирна
техники – сенсибилизатори, стабилизатори, проявители, цветообразуващи
компоненти и др. Литература: 1. А. В. Редко. Основы черно-белых и цветных фотопроцесов,
Искусство, Москва, 1990; 2. Органические
фотохромы, Под ред. А. В. Ельцова, Химия, Ленинград, 1982; 3. В. А.
Барачевский, Г. И. Лашков, В. А. Цехомский. Фотохромизм и его применение, Химия, Москва, 1977; 4. G. H.
Dorion, A.F.Wiebe. Photochromism:
Optical and Photographic Application, Focal Press, New York, 1970; 5. К.
Миз, Т. Джеймс. Теория фотографического
процеса, Химия, Ленинград, 1980; 6. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005. |
|
10. |
Връзка между
структура и цвят |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината
предоставя знания за връзката между цвета и структурата на органичните
молекули въз основа на съвременните представи за квантово-химичната теория за
молекулните орбитали. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти,
ХТМУ, София, 2003; 2. J. Griffiths. Colour
and Constitution of Organic Molecules, Academic Press, London, 1976; 3.
H. Zollinger. Color Chemistry, VCH,
N.Y, 1987; 4. Б. Степанов. Введение в
химию и технологию красителей, Химия, Москва, 1977. |
|
11. |
Комбинаторна
химия и ретросинтез |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Разгледани
са комбинаторните подходи и техники на синтез, получаване на “библиотеки” от съединения
като високо-продуктивен метод в
съвременния дизайн на нови лекарства и нови материали. Ретросинтезът допълва
курса с методология за планирането на синтези на по-сложни органични
съединения. Литература: 1. J. Fuhrhop, G. Penzlin. Organic Synthesis: Concepts, Methods,
Starting Materials, Verlag Chemie GmbH, Weinheim, 1984; 2. M. B. Smith, Organic Synthesis, McGRAW-HILL, Inc.,
1994; 3. E. J. Corey. The Logic of
Chemical Synthesis: Multistep Synthesis of Complex Carbogenic Molecules
(Nobel Lecture), Angew. Chem. Int. Ed. Engl. 30, 455 (1991); 4. Combinatorial
Chemistry: A Powerful Tool Emerges for the Pharmaceuticals, Materials and
Chemicals Research Industries: http://www.prweb.com/releases/2002/7/prweb42846.php |
|
12. |
Фармацевтични
агенти от растителен и животински произход |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината
има за цел да запознае студентите с най-важните биологически активни природни
съединения както и някои от техните полусинтетични производни, използвани
като лекарствени средства и с методите на изолиране, пречистване и
съхранението им. Литература: 1. Маврова А., Лекции по Фармацевтични агенти от растителен и
животински произход, 2004; 2. Беликов, В. Г., Фармацевтическая химия,
изд. Высша школа, Москва, 1989; 3. Желязков, Л. Д., Химия на органичните лекарствени средства;
изд. Медицина и култура, 1971 ; 4. Манолов, П. Н., и др., Клинична фитотерапия, изд. Диос,
София, 1998; 5. Захаров, В. П., Лекарствени вещества от растения и методи за
производството им; изд. Арида, София, 1993; 6. МакКена, Джон; Алтернативи на антибиотиците, изд.
Арида, 2000; 7. Гелъуей Спринт, Библия
на стероидите; изд. Експреспринт, София, 1999; 8. Асенов, И., Николов,
С., Фармакогнозия, София, 1988. |
|
13. |
Съвременни
подходи в парфюмерията и козметиката |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Дисциплината има за цел да даде знания за основните
стратегии и подходи при формулиране на модерни козметични и парфюмерийни
форми, основаващи се на съвременни научни постижения и на непрекъснато
развиващата се нормативна база в световен мащаб. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични
ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив,
2003; 3. Справочник по ароматични и
козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006. |
|
14. |
Лекарствени
и козметични форми: контрол и стандартизация |
Фин
органичен синтез |
Магистър |
Курсът има
за задача да запознае студентите-магистри с теоретичните основи и методите за
разработване на лекарствени и козметични форми, с основните изисквания за
контрол и стандартизация. Литература: 1. Маврова А., Лекции по Лекарствени и козметични форми - контрол и стандартизация;
2004; 2. Закон за лекарствените
средства за аптеките и хуманната медицина, Р. България, 1995; 3. Българска фармакопея, Монографии и методи
за анализ, 1998. 4. European
Encyclopedia, 3-th Edition, 1997;
4. Кафеджийски С.,Европейски стандарти
за производство на фармацевтични продукти,изд. Медицина и физкултура,
София, 1996; 5. Минков, Е., Шекерджийски Р., Лаковска Й.; Технология на лекарствата; изд.
Медицина и култура, 1988; 6. НИЛС: Ръководство за добрата производствена
практика (GMP), София, 1999. |
ІІ. Модул
“Горива” за редовно и задочно обучение в образователните степени
“Бакалавър” и “Магистър”
|
|
Дисциплина |
Специалност |
Образователна степен |
Анотация |
|
БАКАЛАВЪР |
||||
|
1. |
Химия на
природните горива |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Дисциплината
има за цел да запознае студентите с основните видове природни горива – твърди
(торф, въглища, нефтошисти и селскостопански отпадъци), газообразни –
природен газ, течни – нефт, както и основните им физико-химични свойства. Литература: 1. Д. Русчев, Е. Бекярова. Химия и технология на твърдите горива,
Техника, София, 1979; 2. Г. Ангелова. Химия
и технология на твърдите и синтетични горива, Техника, София, 1982; 3. Химия нефти и газа, под ред. З. И. Сюняева,
Химия, Ленинград, 1984; 4. М. Герасимов, Д. Вълчев, Д. Минков. Химия и физика на нефта и газа,
Техника, София, 1990. |
|
2. |
Транспорт и
съхранение на нефтопродукти |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
В курса се
дават общи сведения за въглеводородните газове. Разгледани са методите за
подготовка на природните газове за транспортиране. Отделено е внимание на
транспортирането на газа по магистрални тръбопроводи, тяхното оборудване,
поддържане и експлоатация. Разгледани са въпроси по получаването, съхранението,
транспортирането и регазификацията на втечнените газове. Литература: 1. М. А. Берлин и др. Переработка нефтяных и природных газов,
Химия, Москва, 1981; 2. Р. А. Алиев и сътр. Трубопроводный транспорт нефти и газа, Недра, Москва, 1988; 3. Ф.
Г. Гайнуплин и др. Природный газ как
моторное топливо на транспорте, Недра, , Москва, 1986. |
|
3. |
Технология
на нефта и газа |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
В курса се
дават основни знания по състава и свойствата на нефта и нефтопродуктите и
методите за преработването им. Дисциплината представлява технологичен
фундамент, който позволява по-нататъшно обучение по специализирани
дисциплини. Литература: 1.
К. Каишев, В. Николова. Основи на нефтопреработването,
Техника, София, 1989; 2. Ю. М.
Жоров. Термодинамика химических
процесов, Химия, Москва, 1985; 3. Р. З. Магарил. Теоретические основы химичиских процесов переработка нефти,
Химия, Москва, 1985; 4. Modern
Petroleum Technology. Vol. 2. Downstream. Ed. A. G. Lucas, 6th ed., Wiley
& Sons, Chichester, U. K., 2000. |
|
4. |
Технология
на твърдите горива (с курсов проект) |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
В
дисциплината са разгледани механизмите на различните процеси, които се
извършват при термичната преработка на твърдите горива. Познанията на
студентите позволяват да се определи най-рационалния начин за преработка.
Изучават се накратко и процесите, свързани с предварителната подготовка на
въглищата. Изучава се процеса коксуване, разглеждат се коксовите пещи и се
изчислява курсов проект. Литература: 1. А. Н. Чистяков. Технология коксохимического производства в
задачах и вопросах, Металлургия, Москва, 1983; 2. Справочник коксохимика, том І, ІІ, Металлургия, Москва, 1966; 3.
Д. Вълчев, К. Станулов. Ръководство по
курсово проектиране по технология на горивата, Техника, София, 1981. |
|
5. |
Химия на
горенето и екология |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Свързват
се и задълбочават познанията по екология и топлотехника, получени в основните
курсове, и специалните познания по технология на горивата. Систематизират се
основните понятия и величини, характеризиращи горивните процеси, и основните
горивни реакции. Особено внимание е обърнато на образуването на екологично
вредните продукти на горенето. Литература:
1. Г. Шопов, Г. Чолаков. Лекции по Химия на горенето и екология, 1995; 2. Р. Б. Ахмедов, Л.
М. Цирульников. Технология сжигания
горючих газов и жидких топлив, Недра, Ленинград, 1984; 3. П. Г. Демидов. Горене и свойства на горимите вещества.
Техника, София, 1976; 4. I. Glassman. Combustion.
London, Academic Press, Inc., 1987. |
|
6. |
Курсов
проект по технологични изчисления в преработването на нефта |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Курсовият проект изисква изчисляването на основен
апарат от първичната или вторична преработка на нефта. Литература: 1. Д. Вълчев, Г. Коралски. Ръководство за разработване на курсови
проекти по технология на нефта. Печатна база при ВХТИ-Бургас, Бургас,
1981; 2. Д. Вълчев, К. Станулов. Ръководство
за курсово проектиране по технология на горивата. Техника, София, 1975; 3. М. Г. Рудин, Г. Ф.
Смирнов. Проектирование
нефтеперерабатывающих и нефтехими-ческих заводов. Химия, Ленинград, 1984. |
|
7 |
Технологични
изчисления в преработването на горивата |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Разглеждат се
основните изчисления при преработването на нефта, газа и твърдите горива,
като продължение на курсовете по инженерна химия и технология на горивата. Курсът е в две основни части – изчисления при
нефтопреработването и изчисления при преработването на твърди горива. Основно
внимание се обръща на обекта на работата с бази данни и справочници, с
емпирични зависимости, и компютърни симулатори. Във
втората част се изучават изчисленията при въглеподготовка, газификация и коксохимично производство. Литература:
1. Д. Вълчев, Г.
Коралски. Процеси и апарати в
нефтопреработващата и нефтохимическата промишленост. Техника, София,
1991; 2. И. А. Александров. Перегонка и ректификация в нефтепереработке. Химия, Москва, 1981;
3. И. М. Ханин, В. В. Юшин. Материальный
и тепловой баланс коксовых печей. Металлургиздат, Москва, 1968; 4. Д.
Русчев. Коксохимично производство.
Техника, София, 1973. |
|
8. |
Химмотология |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
В курса се
разглеждат инженерно технически въпроси по качеството, експлоатационните
свойства и приложението на горива, смазочни материали и специални течности за
топлинни двигатели и смазочни системи в техниката. Литература: 1. А. А. Гуреев, И. Г. Фукс, В. Л.
Лашхи, Химмотология, Химия, Москва,
1986; 2. Теоретические основы химмотологии, под ред. А. А. Братков, Химия,
Москва, 1985; 3. Д. Кламанн. Смазки и
родственые продукты, Химия, Москва, 1988; 4. Г. Ф. Большаков, Физико-химические основы применения топлив
и масел, Наука, Новосибирск, 1987; 5. Ю. Л. Ищук. Состав, структура и свойства пластичных смазок, Наукова думка,
Киев, 1996; 6. W. J. Bartz. Handbuch
der Betriebstoffe fur Kraftfahrzeuge, Teil 2, Expert Verlag, 1983. |
|
9. |
Нефтохимичен
синтез |
Органични
химични технологии |
Бакалавър |
Разгледани са основните процеси на
нефтохимичния синтез, свързани с получаването на суровини за органичната
индустрия. Най-голямо внимание е отделено на многотонажните производства,
които са внедрени в страната, както и на перспективните технологии. Литература: 1. Й. Йорданов. Записки по химично пререботване на нефтопродуктите, МНП, София, 1981; 2. С. В. Адельсон. Технология нефтехимического синтеза,
Химия, Москва, 1985; 3. Н. Н. Лебедев. Химия
и технология основного и нефтохимического синтеза, Химия, Москва, 1988. |
|
Изборен блок: Избира се ЕДНА от следните ТРИ дисциплини | ||||