Преподавани дисциплини в катедра “Органичен синтез и горива”

І. Модул “Органичен синтез” за редовно и задочно обучение в образователните степени

“Бакалавър” и “Магистър”

	Дисциплина	Специалност	Образователна степен	Анотация
БАКАЛАВЪР
1.	Технология на органичния синтез – І част	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината предоставя теоретични и технологични познания за процесите в органичния синтез, екологичните изисквания към производствата съобразно законодателството в ЕС и възможностите за създаване на безотпадни технологии. Литература: 1. Т. Н. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ част, ХТМУ, София, 2005; 2. P. Sykes. Mechanism in Organic Chemistry, ed. L. S. Techn., N.Y.,1986; 3. The Handbook of Environmental Chemistry, vol. 1-5, ed. Hutzinger, VCH, 1992; 4. F. Korte. Lehrbook der Okologischen Chemie, Thieme, N.Y, 1992; 5. R. Norman. Principles in Organic Synthesis, Acad, Professional, London, 1993; 6. Промишленная органическая химия, ред. Дж. Тедер, Мир, Москва, 1977; 7. Л. Ефрос, М. Горелик. Химия и технология промежуточных продуктов, Химия, Ленинград, 1980.
2.	Технология на органичния синтез – ІІ част	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината предоставя теоретични и технологични познания за процесите в органичния синтез, екологичните изисквания към производствата съобразно законодателството в ЕС и възможностите за създаване на безотпадни технологии. Литература: 1. Т. Н. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ част, ХТМУ, София, 2005; 2. P. Sykes. Mechanism in Organic Chemistry, ed. L. S. Techn., N.Y.,1986; 3. The Handbook of Environmental Chemistry, vol. 1-5, ed. Hutzinger, VCH, 1992; 4. F. Korte. Lehrbook der Okologischen Chemie, Thieme, N.Y, 1992; 5. R. Norman. Principles in Organic Synthesis, Acad, Professional, London, 1993; 6. Промишленная органическая химия, ред. Дж. Тедер, Мир, Москва, 1977; 7. Л. Ефрос, М. Горелик. Химия и технология промежуточных продуктов, Химия, Ленинград, 1980.
3.	Биологичноактивни вещества	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината въвежда в химическата природа на основните класове биологично активни вещества, техни характерни представители и принципните методи за получаването им. Литература: 1. М. Христов. Лекарствени продукти, ЕКОПРОГРЕС, 2006; 2. Николов, С. Гайтанджиев, Л. Донев, Н. Хлебаров. Съвременни химически средства за защита на растенията, Техника, 1976; 3. Reiner. Antibiotics, ROCHE, Thieme, 1982.
4.	Приложни реакции в органичния синтез	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината има за цел да задълбочи знанията, получени в предхождащите курсове, в областта на специфичните за органичния синтез реакции, техния механизъм и приложението им в сферата на синтетичните лекарствени средства, модифицирането на сложни природни структури по синтетичен път и др. Литература: 1. А. Ц. Маврова. Лекции по Приложни реакции в органичния синтез (2005); 2. Henz G. O. Becker, G. Domschke, E. Fanghaenel et al. Organicum, 19 verarb. Aufl., Berlin, Springer Verlag, 1993; 3. Shubin, V.G. Toppics in Current chemistry, Springer Verlag, 1984; 4. Кори Е. Дж., Бартман, У., Бек Г., Современны направления в органическом синтезе; изд. Мир, Москва, 1986; 5. Мишченко Г. Л., Вацуро Н. Л., Синтетические методы в органической химии, изд. Химия, Москва, 1982.
5.	Повърхностноактивни и ароматични продукти	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината има за цел да даде познания за основните групи повърхностноактивни и ароматични вещества, за суровините, методите за получаване и връзката между химичен строеж и приложни свойства. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив, 2003; 3. Справочник по ароматични и козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006.
6.	Цветни и флуоресцентни органични продукти	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината предоставя теоретични и технологични знания върху синтеза, свойствата и приложението на цветни и флуоресцентни продукти за бита, промишлеността и висшите технологии. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 2. А. Драганов. Химия и технология на багрилата, Техника, София, 1974; 3. H. Zollinger. Color Chemistry, VCH, N.Y, 1987; 4. Chemisty and Application of Dyes, eds. J. Hallas, D.Waring, Plenum Pess, London, 1990; 5. Б. Степанов. Введение в химию и технологию красителей, Химия, Москва, 1977; 6. P. Gordon, P. Gregory. Organic Chemistry in Color, Spinger, London, 1983; 7. Fluorescent Whitening Agents, ed. R. Anliker, Thieme, N.Y, 1971; 8. А. Драганов, Т. Константинова. Ръководство за лабораторни упражнения по багрила, Техника, София, 1980.
7.	Синтетични органични продукти и добавки	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсът разглежда химията и технологията на различни видове синтетични органични продукти и добавки (стабилизатори за естествени и синтетични материали, порообразуватели, ускорители на вулканизационни процеси, пластификатори, антипирени, фотографски и фотохромни материали), които обикновено се използуват като спомагателни в органичните технологии, но често имат и своето самостоятелно приложение. Литература: 1. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005; 2. J. F. Rabek. Photodegradation of polymers, Springer, Berlin, 1996; 3. F. Gugumus. Light stabilizers. In: Plastics Additives Handbook, 4^th ed., R. Gachter, H. Muller (Editors), Hanser, Munich, 1996. pp 175-194; 4. J. E. Pickett, J. E. Moore. Photostability of UV screeners in polymers and coatings. In: Polymer Durability: Degradation, Stabilization, and Lifetime Prediction, R. L. Clough, N. C. Billingham, K. T. Gillen (Editors), ACS Advances in Chemistry Series 249, American Chemical Society, Washington DC, 1995. pp 287-301; 5. G. Todd. Elements of Color Photography, Watson-Guptill Publications, 2003.
8.	Синтетични и полусинтетични лекарствени средства	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината дава основни познания относно различните групи лекарствени средства, получавани с използуването на синтетични или полу-синтетични методи. Представени са принципите на биологично действие и значението на средствата за медицинската практика. Литература: 1. Ат. Бижев. Синтетични и полусинтетични лекарствени средства, учебник, ХТМУ, 2003; 2. М. Христов. Лекарствени продукти, ЕКОПРОГРЕС, 2006; 3. Reiner, Antibiotics, ROCHE, Thieme, 1982; 4. А. Белчева, П. Узунов, редактори, Фармакология, “Знание” ЕООД, 1998.
9.	Анализ и контрол на органични продукти	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсът разглежда основните методи за анализ, контрол и идентификация на органичните съединения. Основно място наред с хроматографските методи е отделено на спектралните методи за структурен анализ – ултравиолетова и инфрачервена спектроскопия, ядреномагнитен резонанс и масспектрометрия. Литература: 1. R. L. Schriner, R. C. Fuson, D. Y. Curtin, T. C. Morrill. The Systematic Identification of Organic Compounds, 6th ed., J.Wiley & Sons, New York, 1980; 2. R. M. Silverstein, G. C. Bassler, T. C. Morrill. Spectrometric Identification of Organic Compounds, Fifth Edition, J.Wiley & Sons, New York, 1991; 3. Л. А. Казицына, Н. Б. Куплетская. Применение УФ, ИК, ЯМР и МАСС спектроскопии в органической химии, 2-е издание, Издательство Московского Университета, Москва, 1979.
10.	Микросинтез	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсът запознава с възможности за пълноценното реализиране на разнообразни органични реакции с минимални количества от реагентите (няколко десетки мг) с използуването на специфични принципи, техника и оборудване. Литература: D. W. Mayo, R. M. Pike, S. S. Butcher. Microscale Organic Laboratory, II Ed., John Wiley & Sons, New York et. Al, 1989.
Изборен блок: Избира се ЕДНА от следните ДВЕ дисциплини
11.1.	Взривни вещества	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсът разглежда химията, технологията и производството на различните видове промишлени взривни вещества. Създаването на нови и усъвършенствуването на познатите взривни вещества открива възможност рязко да се повиши ефективността на тяхното приложение. Съществено място е отделено и на оползотворяване на отпадните продукти при производството на взривни вещества чрез преработването им в нови взривни вещества или продукти с други полезни свойства. Литература: 1. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005; 2. Т. Иванов. Химия и технология на взривните вещества, Техника, София, 1983; 3. Л. В. Дубнов, Н. С. Бахаревич, А. И. Романов, Промышленные взрывчатые вещества, Недра, Москва, 1988.
11.2.	Технология на парфюмерийно-козметичните средства	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсът разглежда класификацията, химичния състав и принципите за формулиране на съвременни парфюмерийни и козметични изделия. Запознава с основните апарати и технологични схеми за производството им. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив, 2003; 3. Справочник по ароматични и козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006.
МАГИСТЪР ПО ФИН ОРГАНИЧЕН СИНТЕЗ
Завършилите образователна степен “Бакалавър” в други катедри, факултети или университети трябва да вземат през първия семестър ДВЕ изборни дисциплини от фундаменталния блок (списъкът с дисциплините е на разположение в Деканата на Факултета по Химични технологии) и следните ДВЕ сборни дисциплини, формирани от дисциплините в бакалавърската степен на Модула по Органичен синтез.
1.	Фин органичен синтез	Фин органичен синтез	Магистър	Дава най-общи познания на бакалаврите, които не са завършили модул по Органичен синтез в катедрата, за основните процеси и продукти в направлението. Литература: 1. Т. Константинова. Технология на органичния синтез І и ІІ част, ХТМУ, София, 2005; 2. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 3. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005.
2.	Фармацевтични и парфюмерийно-козметични препарати	Фин органичен синтез	Магистър	Задачата на курса е да доближи фундамента на студенти, завършили бакалавърска степен до този на специалност Органичен синтез в областта на характерните реакции за синтеза на биологичноактивни вещества както и да запознае студентите с основните представители на съответните фармакологични групи. Дисциплината обхваща и основните групи натурални и синтетични ароматични продукти и ПАВ. Литература: 1. А. Маврова. Лекции по Приложни реакции в органичния синтез (2003); 2. А. Бижев. Синтетични и полусинтетични лекарствени средства, София 2002; 3. А. Т. Димитров и др. Повърхностноактивни вещества, Техника, София, 1981; 4. Е. В. Георгиев. Технология на естествените и синтетични ароматични вещества, Земиздат, София, 1995.
Следващите дисциплини се изучават от всички студенти в образователната степен “Магистър” по Фин органичен синтез
1.	Нови насоки в органичния синтез	Фин органичен синтез	Магистър	Курсът разглежда някои нови насоки в органичния синтез какъвто е методът на междуфазовия катализ, като изключително ценен и перспективен метод в органичния синтез както в лабораторни условия, така и в промишлеността, както и с основните принципи на технологичната фотохимия. Литература: 1. Э. Демлов, З. Демлов. Межфазны катализ, Мир, Москва, 1987; 2. С. С. Юффит. Механизм межфазного катализа, Мир, Москва, 1984; 3. Л. А. Яновская, С. С. Юфит. Органический синтез в двухфазных системах, Химия, Москва, 1982; 4. В. Вебер, Г. Гокель. Межфазны катализ в органическом синтезе, Мир, Москва, 1980; 5. E. V. Dehmlow, E. Veber. Phase Transfer Catalysis. Properties and Applications, MERCK-Schuchardt, Darmstadt, 1992; 6. A. M. Braun, M. Maurette, E. Oliveros. Technologie Photochimique, Presses polytechniques romandes, Lausanne, 1986.
2.	Луминофори	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината предоставя задълбочени теоретични и практически познания върху явлението луминесценция, основните групи луминофори, техният синтез и спектрални качества, приложението им в традиционните области и във висшите технологии, медицината, биологията и други. Литература: 1. Б. М. Красовицкий, Б. М. Болотин. Органические люминофоры, Химия, 1985; 2. A. Braun, M. Maurette, E. Oliveros. Technologie Photochimique, Press Polytech, Romande, Lausanne, 1993; 3. H. Zollinger. Color Chemistry, VCH, N.Y, 1987; 4. Chemistry and Application of Dyes, еd. J. Hallas, Plenum, N.Y, 1990; 5. Development in the Chemistry and Technology of Organic Dyes, ed. J. Griffiths, Soc. Chem. Industry, Oxford, 1986.
3.	Количествена връзка между структура и биологична активност (QSAR)	Фин органичен синтез	Магистър	Възможностите за целенасочено търсене и прогнозиране на нови биологична активност на база корелации между химическата структура и физикохимичните дескриптори на молекулата. Литература: 1. C. Hansch, A. Leo. Exploring QSAR: Fundamentals and Applications in Chemistry and Biology, ACS, Washington, DC 1995; 2. Э. Стьюпер, У. Брюггер, П. Джурс. Машинный анализ связ химической структуры и биологической активности, “МИР”, Москва, 1982; 3. E. Sun, F. E. Cohen. Computer-assisted drug discovery - a review. Gene 137, 127 (1993).
4.	Актуални физиологично активни средства	Фин органичен синтез	Магистър	Курсът e предназначен да запознае студентите с т. нар. “лекарства на бъдещето”, въведени в медицинската през последните години, като антивирусни, противоракови, противовъзпалителни от нестероиден тип; сърдечносъдови, антихолестеролни средства както и препарати, отнасящи се до лечението на МС и болестта на Алцхаймер. Литература: 1. Маврова А. Лекции по актуални физиологично активни средства, 2005; 2. Handbook of Experimental Pharmacology, Cooper, G. S. Chemical carcinogenesis and mutagenesis, Vol 94, 1990. 3. Drugs of the Future; 2002-2006, Vol 26-30 (No 1–12); 4. Drug Data Report, Vol 24-27 (No 1-12), 2002-2005; 5. Гудман и Гилманс, Фармакологични основи на терапевтиката, изд. Медицина, София,. 1996.
5.	Органични продукти във висшите технологии	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината предоставя познания за основните направления във висшите технологии и прилаганите в тях органични продукти – лазерни устройства, течно-кристални дисплеи, колектори и трансформатори на слънчева енергия, електрофотографски процеси, оптичен и термозапис на информация, фото- и електрохромни процеси и системи и др. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 2. P. Gregory. High Technology Application of Organic Colorants, Plenum Press, London, 1992; 3. Infrared Absorbing Dyes, ed. M. Matsuoka, Plenum Press, 1994; 4. Development in the Chemistry and Technology of Organic Dyes, ed. J. Griffiths, Soc. Chem. Industry, Oxford, 1984; 5. H. Zolinger, Color Chemistry, VCH, Weinheim, 1987; 6. The Chemistry and Application of Dyes, eds. D. Waring, G. Hallas, Plenum press, London, 1992.
6.	Дизайн на биологично активни вещества	Фин органичен синтез	Магистър	Разгледани са четирите варианта на рационалния лекарствен дизайн, базирани върху различна информация за биологичната мишена и известните био-агенти за нея, подпомагана от методологията на QSAR, молекулното моделиране и геномиката. Литература: 1. R. B. Silverman. The Organic Chemistry of Drug Design and Drug Action, Academic Press, New York, 1992; 2. D. Lednicer. Strategies for Organic Drug Synthesis and Design, Academic Press, 1999; 3. E. J. Ariens, A. M. Simonis. Design of Bioactive Compounds, 1991.
Изборен блок: Избират се ДВЕ от следните ОСЕМ дисциплини
7.	Цветни съединения за храни и козметика	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината предоставя познания за цветните съединения, използвани за оцветяване на хранителни и козметични продукти, изискванията към тях според нормативите на България и ЕО, както и съвременните направления в приложението на екологично по-приемливи форми. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 2. Developments in Food Colours, ed. J. Walford, Appl. Sci. Publ. Ltd., London, 1990; 3. H. Zollinger. Color Chemistry, VCH, N.Y, 1987; 4. Chemistry and Application of Dyes, ed. D. Waring, J. Hallas, Plenum, N. Y, 1990; 5. Fluorescence and Its Analytical Application in Pharmacy, ed. G. Sorbie, Labofarma, Marseille, 1989.
8.	Антиоксиданти и UV абсорбери	Фин органичен синтез	Магистър	Курсът разглежда проблемите свързани с деструкцията и стабилизацията на материалите както и с новите тенденции при търсене на нови съединения и методи за решаване проблема. Основно внимание се обръща на видовете антиоксиданти и UV-абсорбери, механизма на тяхното действие и връзката между структура и стабилизиращо действие. Литература: 1. Б. Н. Горбунов, Я. А. Гурвич, И. П. Маслова. Химия и технология стабилизаторов полимерных материалов, Химия, Москва, 1981; 2. Aspects of Degradation and Stabilization of Polymers, H. H. G. Jellinek (Editor), Elsevier, New York, 1978; 3. Polymer Additives, J. E. Kresta (Edditor), Plenum Press, New York, 1984; 4. В. А. Рогинский. Фенольные антиоксиданты. Реакционная способность и эффективность, Наука, Москва, 1988; 5. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005.
9.	Цветна фотография	Фин органичен синтез	Магистър	Курсът разглежда принципите на цветната фотография и видовете фотографски системи, както и за материалите използвани във фотографията, регистриращата и копирна техники – сенсибилизатори, стабилизатори, проявители, цветообразуващи компоненти и др. Литература: 1. А. В. Редко. Основы черно-белых и цветных фотопроцесов, Искусство, Москва, 1990; 2. Органические фотохромы, Под ред. А. В. Ельцова, Химия, Ленинград, 1982; 3. В. А. Барачевский, Г. И. Лашков, В. А. Цехомский. Фотохромизм и его применение, Химия, Москва, 1977; 4. G. H. Dorion, A.F.Wiebe. Photochromism: Optical and Photographic Application, Focal Press, New York, 1970; 5. К. Миз, Т. Джеймс. Теория фотографического процеса, Химия, Ленинград, 1980; 6. В. Божинов. Синтетични органични продукти и добавки, ХТМУ, София, 2005.
10.	Връзка между структура и цвят	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината предоставя знания за връзката между цвета и структурата на органичните молекули въз основа на съвременните представи за квантово-химичната теория за молекулните орбитали. Литература: 1. Т. Константинова. Цветни и флуоресцентни органични продукти, ХТМУ, София, 2003; 2. J. Griffiths. Colour and Constitution of Organic Molecules, Academic Press, London, 1976; 3. H. Zollinger. Color Chemistry, VCH, N.Y, 1987; 4. Б. Степанов. Введение в химию и технологию красителей, Химия, Москва, 1977.
11.	Комбинаторна химия и ретросинтез	Фин органичен синтез	Магистър	Разгледани са комбинаторните подходи и техники на синтез, получаване на “библиотеки” от съединения като високо-продуктивен метод в съвременния дизайн на нови лекарства и нови материали. Ретросинтезът допълва курса с методология за планирането на синтези на по-сложни органични съединения. Литература: 1. J. Fuhrhop, G. Penzlin. Organic Synthesis: Concepts, Methods, Starting Materials, Verlag Chemie GmbH, Weinheim, 1984; 2. M. B. Smith, Organic Synthesis, McGRAW-HILL, Inc., 1994; 3. E. J. Corey. The Logic of Chemical Synthesis: Multistep Synthesis of Complex Carbogenic Molecules (Nobel Lecture), Angew. Chem. Int. Ed. Engl. 30, 455 (1991); 4. Combinatorial Chemistry: A Powerful Tool Emerges for the Pharmaceuticals, Materials and Chemicals Research Industries: http://www.prweb.com/releases/2002/7/prweb42846.php
12.	Фармацевтични агенти от растителен и животински произход	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината има за цел да запознае студентите с най-важните биологически активни природни съединения както и някои от техните полусинтетични производни, използвани като лекарствени средства и с методите на изолиране, пречистване и съхранението им. Литература: 1. Маврова А., Лекции по Фармацевтични агенти от растителен и животински произход, 2004; 2. Беликов, В. Г., Фармацевтическая химия, изд. Высша школа, Москва, 1989; 3. Желязков, Л. Д., Химия на органичните лекарствени средства; изд. Медицина и култура, 1971 ; 4. Манолов, П. Н., и др., Клинична фитотерапия, изд. Диос, София, 1998; 5. Захаров, В. П., Лекарствени вещества от растения и методи за производството им; изд. Арида, София, 1993; 6. МакКена, Джон; Алтернативи на антибиотиците, изд. Арида, 2000; 7. Гелъуей Спринт, Библия на стероидите; изд. Експреспринт, София, 1999; 8. Асенов, И., Николов, С., Фармакогнозия, София, 1988.
13.	Съвременни подходи в парфюмерията и козметиката	Фин органичен синтез	Магистър	Дисциплината има за цел да даде знания за основните стратегии и подходи при формулиране на модерни козметични и парфюмерийни форми, основаващи се на съвременни научни постижения и на непрекъснато развиващата се нормативна база в световен мащаб. Литература: 1. Е.В.Георгиев. Технология на естествените и синтетични ароматни продукти, Земиздат, София, 1995; 2. Д. Димитров. Теория на козметичните форми, Пловдив, 2003; 3. Справочник по ароматични и козметични суровини, Пловдив, 2006; 4 С. П. Плетнев. Поверхностноактивные вещества и композиции, Москва, 2002; 5. A. E. Heugreavs. Chemical Formulations, RSC, 2006; 6. The Chemistry of Fragrances, Edited by C.S.Sell, RSC, 2006.
14.	Лекарствени и козметични форми: контрол и стандартизация	Фин органичен синтез	Магистър	Курсът има за задача да запознае студентите-магистри с теоретичните основи и методите за разработване на лекарствени и козметични форми, с основните изисквания за контрол и стандартизация. Литература: 1. Маврова А., Лекции по Лекарствени и козметични форми - контрол и стандартизация; 2004; 2. Закон за лекарствените средства за аптеките и хуманната медицина, Р. България, 1995; 3. Българска фармакопея, Монографии и методи за анализ, 1998. 4. European Encyclopedia, 3-th Edition, 1997; 4. Кафеджийски С.,Европейски стандарти за производство на фармацевтични продукти,изд. Медицина и физкултура, София, 1996; 5. Минков, Е., Шекерджийски Р., Лаковска Й.; Технология на лекарствата; изд. Медицина и култура, 1988; 6. НИЛС: Ръководство за добрата производствена практика (GMP), София, 1999.

ІІ. Модул “Горива” за редовно и задочно обучение в образователните степени

“Бакалавър” и “Магистър”

	Дисциплина	Специалност	Образователна степен	Анотация
БАКАЛАВЪР
1.	Химия на природните горива	Органични химични технологии	Бакалавър	Дисциплината има за цел да запознае студентите с основните видове природни горива – твърди (торф, въглища, нефтошисти и селскостопански отпадъци), газообразни – природен газ, течни – нефт, както и основните им физико-химични свойства. Литература: 1. Д. Русчев, Е. Бекярова. Химия и технология на твърдите горива, Техника, София, 1979; 2. Г. Ангелова. Химия и технология на твърдите и синтетични горива, Техника, София, 1982; 3. Химия нефти и газа, под ред. З. И. Сюняева, Химия, Ленинград, 1984; 4. М. Герасимов, Д. Вълчев, Д. Минков. Химия и физика на нефта и газа, Техника, София, 1990.
2.	Транспорт и съхранение на нефтопродукти	Органични химични технологии	Бакалавър	В курса се дават общи сведения за въглеводородните газове. Разгледани са методите за подготовка на природните газове за транспортиране. Отделено е внимание на транспортирането на газа по магистрални тръбопроводи, тяхното оборудване, поддържане и експлоатация. Разгледани са въпроси по получаването, съхранението, транспортирането и регазификацията на втечнените газове. Литература: 1. М. А. Берлин и др. Переработка нефтяных и природных газов, Химия, Москва, 1981; 2. Р. А. Алиев и сътр. Трубопроводный транспорт нефти и газа, Недра, Москва, 1988; 3. Ф. Г. Гайнуплин и др. Природный газ как моторное топливо на транспорте, Недра, , Москва, 1986.
3.	Технология на нефта и газа	Органични химични технологии	Бакалавър	В курса се дават основни знания по състава и свойствата на нефта и нефтопродуктите и методите за преработването им. Дисциплината представлява технологичен фундамент, който позволява по-нататъшно обучение по специализирани дисциплини. Литература: 1. К. Каишев, В. Николова. Основи на нефтопреработването, Техника, София, 1989; 2. Ю. М. Жоров. Термодинамика химических процесов, Химия, Москва, 1985; 3. Р. З. Магарил. Теоретические основы химичиских процесов переработка нефти, Химия, Москва, 1985; 4. Modern Petroleum Technology. Vol. 2. Downstream. Ed. A. G. Lucas, 6th ed., Wiley & Sons, Chichester, U. K., 2000.
4.	Технология на твърдите горива (с курсов проект)	Органични химични технологии	Бакалавър	В дисциплината са разгледани механизмите на различните процеси, които се извършват при термичната преработка на твърдите горива. Познанията на студентите позволяват да се определи най-рационалния начин за преработка. Изучават се накратко и процесите, свързани с предварителната подготовка на въглищата. Изучава се процеса коксуване, разглеждат се коксовите пещи и се изчислява курсов проект. Литература: 1. А. Н. Чистяков. Технология коксохимического производства в задачах и вопросах, Металлургия, Москва, 1983; 2. Справочник коксохимика, том І, ІІ, Металлургия, Москва, 1966; 3. Д. Вълчев, К. Станулов. Ръководство по курсово проектиране по технология на горивата, Техника, София, 1981.
5.	Химия на горенето и екология	Органични химични технологии	Бакалавър	Свързват се и задълбочават познанията по екология и топлотехника, получени в основните курсове, и специалните познания по технология на горивата. Систематизират се основните понятия и величини, характеризиращи горивните процеси, и основните горивни реакции. Особено внимание е обърнато на образуването на екологично вредните продукти на горенето. Литература: 1. Г. Шопов, Г. Чолаков. Лекции по Химия на горенето и екология, 1995; 2. Р. Б. Ахмедов, Л. М. Цирульников. Технология сжигания горючих газов и жидких топлив, Недра, Ленинград, 1984; 3. П. Г. Демидов. Горене и свойства на горимите вещества. Техника, София, 1976; 4. I. Glassman. Combustion. London, Academic Press, Inc., 1987.
6.	Курсов проект по технологични изчисления в преработването на нефта	Органични химични технологии	Бакалавър	Курсовият проект изисква изчисляването на основен апарат от първичната или вторична преработка на нефта. Литература: 1. Д. Вълчев, Г. Коралски. Ръководство за разработване на курсови проекти по технология на нефта. Печатна база при ВХТИ-Бургас, Бургас, 1981; 2. Д. Вълчев, К. Станулов. Ръководство за курсово проектиране по технология на горивата. Техника, София, 1975; 3. М. Г. Рудин, Г. Ф. Смирнов. Проектирование нефтеперерабатывающих и нефтехими-ческих заводов. Химия, Ленинград, 1984.
7	Технологични изчисления в преработването на горивата	Органични химични технологии	Бакалавър	Разглеждат се основните изчисления при преработването на нефта, газа и твърдите горива, като продължение на курсовете по инженерна химия и технология на горивата. Курсът е в две основни части – изчисления при нефтопреработването и изчисления при преработването на твърди горива. Основно внимание се обръща на обекта на работата с бази данни и справочници, с емпирични зависимости, и компютърни симулатори. Във втората част се изучават изчисленията при въглеподготовка, газификация и коксохимично производство. Литература: 1. Д. Вълчев, Г. Коралски. Процеси и апарати в нефтопреработващата и нефтохимическата промишленост. Техника, София, 1991; 2. И. А. Александров. Перегонка и ректификация в нефтепереработке. Химия, Москва, 1981; 3. И. М. Ханин, В. В. Юшин. Материальный и тепловой баланс коксовых печей. Металлургиздат, Москва, 1968; 4. Д. Русчев. Коксохимично производство. Техника, София, 1973.
8.	Химмотология	Органични химични технологии	Бакалавър	В курса се разглеждат инженерно технически въпроси по качеството, експлоатационните свойства и приложението на горива, смазочни материали и специални течности за топлинни двигатели и смазочни системи в техниката. Литература: 1. А. А. Гуреев, И. Г. Фукс, В. Л. Лашхи, Химмотология, Химия, Москва, 1986; 2. Теоретические основы химмотологии, под ред. А. А. Братков, Химия, Москва, 1985; 3. Д. Кламанн. Смазки и родственые продукты, Химия, Москва, 1988; 4. Г. Ф. Большаков, Физико-химические основы применения топлив и масел, Наука, Новосибирск, 1987; 5. Ю. Л. Ищук. Состав, структура и свойства пластичных смазок, Наукова думка, Киев, 1996; 6. W. J. Bartz. Handbuch der Betriebstoffe fur Kraftfahrzeuge, Teil 2, Expert Verlag, 1983.
9.	Нефтохимичен синтез	Органични химични технологии	Бакалавър	Разгледани са основните процеси на нефтохимичния синтез, свързани с получаването на суровини за органичната индустрия. Най-голямо внимание е отделено на многотонажните производства, които са внедрени в страната, както и на перспективните технологии. Литература: 1. Й. Йорданов. Записки по химично пререботване на нефтопродуктите, МНП, София, 1981; 2. С. В. Адельсон. Технология нефтехимического синтеза, Химия, Москва, 1985; 3. Н. Н. Лебедев. Химия и технология основного и нефтохимического синтеза, Химия, Москва, 1988.
Изборен блок: Избира се ЕДНА от следните ТРИ дисциплини