История на ХТМУ

Началото на висшето химикотехнологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10.06.1953 г. Държавната политехника се разделя на четири самостоятелни висши технически института, един от които е Химикотехнологичният институт с два факултета – Инженерно химичен и Металургичен с общо 11 специалности.

Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 50-те години на миналия век дава и нов тласък в развитието на химикотехнологичното и металургично образование.

1953 г.

Въвеждане на задочна форма на обучение.

1953 г.

1959 г.

Рязко се увеличава приемът на студенти.

1960 г.

Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научно-изследователски център в областта на химията и металургията

1960 г.

1963 г.

ХТИ става Висш Химикотехнологичен Институт (ВХТИ)

1995 г.

С решение на Народното Събрание е преименуван в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ)

1995 г.

През 1960 г. се създава Научно-изследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научно-изследователски център в областта на химията и металургията.

С решение на Министерски съвет през 1963 г. ХТИ става Висш Химикотехнологичен Институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ). Основните му структурни звена са 3 факултета, 3 департамента и 1 Технологичен Колеж.

Принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл. кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.

За пръв Ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев.

От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят висококо квалифицирани преподаватели и учени, които са дали своя принос за развитието на химикотехнологичното и металургично образование и наука, и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл. кор. проф. Любомир Желязков, чл. кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична наука.

От създаването през 1953 г. до сега ректори са били:

проф. д-р Борис Загорчев 1953 - 1958 г.

проф. д-р Борис Загорчев
1953 - 1958 г.

чл. кор. проф. д-р Чавдар Иванов 1958 - 1962 г.

чл. кор. проф. д-р Чавдар Иванов
1958 - 1962 г.

проф. д-р Кирил Димов 1962 - 1963 г.

проф. д-р Кирил Димов
1962 - 1963 г.

проф. д-р. Крум Каишев 1963 - 1964 г.

проф. д-р. Крум Каишев
1963 - 1964 г.

академик проф. дхн Стефан Христов 1964 - 1966 г.

академик проф. дхн Стефан Христов
1964 - 1966 г.

проф. д-р Кирил Димов 1966 - 1968 г.

проф. д-р Кирил Димов
1966 - 1968 г.

проф. д-р Михаил Герасимов 1968 - 1970 г.

проф. д-р Михаил Герасимов
1968 - 1970 г.

проф. дтн Димчо Димитров 1970 - 1976 г.

проф. дтн Димчо Димитров
1970 - 1976 г.

проф. дхн Милчо Натов 1976 - 1981 г.

проф. дхн Милчо Натов
1976 - 1981 г.

проф. дтн Александър Асенов 1981 - 1986 г.

проф. дтн Александър Асенов
1981 - 1986 г.

проф. д-р Светла Райчева 1986 - 1989 г.

проф. д-р Светла Райчева
1986 - 1989 г.

проф. днт Иван Божов 1989 - 1993 г.

проф. днт Иван Божов
1989 - 1993 г.

проф. дтн Камен Велев 1993 - 2003 г.

проф. дтн Камен Велев
1993 - 2003 г.

доц. д-р Кирил Станулов 2003 - 2007 г.

доц. д-р Кирил Станулов
2003 - 2007 г.

доц. д-р Борис Стефанов 2007 - 2011 г.

доц. д-р Борис Стефанов
2007 - 2011 г.

проф. д-р инж. Митко Георгиев 2011 - 2019 г.

проф. д-р инж. Митко Георгиев
2011 - 2019 г.

проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова 2019 - до момента

проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова
2019 - до момента